Човекът без чувства ♥ Даниъл ГОЛМАН
Алекситимиците - хора, които нямат визия за своите усеща
Гари вбесявал годеницата си Елън, тъй като въпреки че бил образован, изчерпателен и сполучлив хирург, прочувственият му живот бил много прозрачен, а самият той въобще не реагирал на каквато и да е демонстрация на страсти. Можел да приказва ослепително за просвета и изкуство, само че когато станело дума за усеща - даже и за възприятията му към Елън, - Гари внезапно млъквал. Колкото и да се опитвала годеницата му да разсъни някаква пристрастеност. Гари си оставал безсърдечен и леден. „ Обикновено не показвам възприятията си “ - споделил той на терапевта, с който се съветвал по гледище на Елън. Когато станало дума за прочувствения му живот, той добавил: „ Не знам защо да говоря; не изпитвам мощни усеща - нито позитивни, нито негативни “.
Не единствено Елън се ядосвала на дистанцираността на Гари; както доверил на терапевта си, той не бил в положение да приказва намерено за възприятията си пред който и да е. Причината за това била, че май въобще не знаел какво усеща. Доколкото можел да реши, той не чувствал нито яд, нито горест или наслада (Случаят на Гари е разказан в Hillel I. Swiller, „ Alexithymia: Treatment Utilizing Combined Individual and Group Psychotherapy ”, International Journal for Group Psychotherapy)
Както отбелязва терапевтът на Гари, тази апатия прави Гари и другите като него извънредно безцветни: „ Те отегчават всички. Ето за какво дамите им ги пращат на терапия “. Емоционалната сивота на Гари е образец за по този начин наречената алекситимия - от гръцките думи а- (частица за отрицание), лексис „ дума “ и тимос - „ дух “ или „ страст “. Такива хора нямат думи за своите усеща. Те сякаш въобще нямат усеща, само че евентуално това се дължи по-скоро на неспособността им да показват страстите си, в сравнение с отсъствието на страсти като такива. Психоаналитиците им обръщат внимание за пръв път, когато се сблъскват с пациенти, които не се поддават на лекуване с психоанализа, защото не описват за никакви усеща, мечти и черно-бели сънища - с други думи, нямат никакъв прочувствен живот, за който да приказват („ Емоционална неначетеност “ е термин, употребен от М. Б. Фрийман и Б. С. Суийт, вж. М. В. Freedman and В. S. Sweet, „ Some Specific Features of Group Psychotherapy " international Journal for Group Psychoterapy).
Клиничните белези на алекситимията включват усложнения при описването на усеща, без значение дали лични или непознати, и мощно стеснен прочувствен речник. Нещо повече - алекситимиците мъчно вършат разлика сред страстите, както и сред страст и телесно възприятие, по тази причина и постоянно се оплакват от стесняване в стомаха, сърцетуптене, потене, замаяност - само че въобще не осъзнават, че в действителност изпитват паника. „ Те са като някакви разнообразни, извънземни същества, които идват от напълно друг свят и внезапно се оказват посред общество, доминирано от възприятията. “ - споделя доктор Питър Сифнеос, психиатърът от Харвард, който през 1972 година основава термина „ алекситимия “.
Алекситимиците да вземем за пример плачат рядко, само че в случай че въпреки всичко се случи, сълзите им текат като водопад. Те обаче ще се объркат, в случай че ги попитат защо плачат. Една алекситимичка била толкоз разчувствана, откакто гледала филм за жена с осем деца, която умряла от рак, че плакала, до момента в който заспала. Когато терапевтът предположил, че се е развълнувала, тъй като филмът ѝ е напомнил за личната ѝ майка, която тогава била в терминален етап на рак, пациентката седяла неподвижно, объркана и безмълвна. Лекарят я попитал по какъв начин се усеща, а тя дала отговор, че се усеща „ извънредно “, само че не можела да даде опише по-подробно това, което изпитва. Освен това добавила, че понякога плаче, само че не знае защо тъкмо. В това е и същината на казуса. Не че алекситимиците нямат никакви усеща - те просто не са в положение да схванат какви тъкмо са възприятията им, да не приказваме за словесното им изложение. Те са лишени от главното умеене на прочувствената просветеност - самоосъзнатостта, знанието какво тъкмо изпитваме, до момента в който страстите още ни владеят. Алекситимиците са мотив против визията, че възприятията ни личат от единствено себе си: те нямат и най-малка визия за тях. Когато нещо - или някой, какъвто по-често е казусът - разсъни у тях някакво възприятие, прекарването е озадачаващо и обезпокоително, нещо, което се стараят да заобикалят непременно. Когато възприятията доближат до тях - в случай че това въобще стане, - те са просто объркващи, неприятни усещания; също като пациентката, която плакала след кино лентата, те се усещат „ извънредно “, само че не могат да кажат коя тъкмо вариация на „ ужасното “ изпитват.
Основното комплициране във връзка с възприятията постоянно ги кара да се оплакват от неразбираеми здравословни проблеми, до момента в който в действителност изпитват прочувствен дистрес - събитие, известно в психиатрията като соматизиране, или подмяна на прочувствената болежка с физическа. (Това събитие не трябва да се бърка с психо- соматичните болести, при които прочувствените проблеми предизвикват напълно действителни физически увреждания.) Всъщност главният психиатричен интерес към алекситимиците е за те да бъдат отсети от тези, които идват при лекаря, с цел да търсят помощ за действителни болести, защото са склонни дълго и безплодно да се пробват да се доберат до здравна диагноза и лекуване за проблем, който в действителност е прочувствен.
Макар и още никой да не може да каже какво тъкмо предизвиква алекситимията, доктор Сифнеос допуска, че тя се дължи на нарушение на връзките сред лимбичната система и неокортекса, и изключително на езиковите му центрове - картина, която подхожда изцяло на това, което знаем за прочувствения мозък. Сифнеос отбелязва, че пациентите с тежки психотични пристъпи, при които тази връзка е прекратена по хирургичен път за признаците да се облекчат, губят пълнотата на страстите си и също като пациентите с алекситимия не могат да показват с думи възприятията си, а фантазията им изчезва крепко пушек. Накратко казано, макар че невронните мрежи в прочувствения мозък реагират на възприятията, неокортексът не е в положение да ги осмисли и да добави към тях езиков колорит. В своя разказ „ Call It Sleep “ Хенри Рот споделя за тази мощ на езика: „ Само назови това, което чувстваш, и към този момент си го овладял “. Ето го и паралелът с алтернативата на алекситимиците: в случай че нямаш думи за възприятията, няма по какъв начин да усетиш тези усеща като свои лични.
Избрано от: „ Емоционалната просветеност “, Даниъл Голман, превод Петьо Ангелов, изд. „ Изток-Запад “, 2011 година
Картина: DALL-E
